Медии
Благодаря на редакторския екип на Uspelite.bg за интереса им към “НИМФЕЯ”.
https://uspelite.bg/interviuta
https://uspelite.bg/nina-gayar-izdade-debyutniya-si-roman ...
Интервю, Успелите БГ
- “НИМФЕЯ” е книга за съдбата и щастието, за личния избор, който свободно определяме и случайностите, които не контролираме, книга с редица неочаквани отскоци, много подходяща за сценарий на филм. Това вашата история ли е?
- “НИМФЕЯ” е историята на много от нас. “НИМФЕЯ” е всичко, което съм чела, чула, видяла, преживяла в различни етапи от живота си. Преди няколко години на гости ми дойде майка ми във Франция. По време на един разговор, какъвто може да има само между майка и дъщеря, започнах да я разпитвам как са се запознали с баща ми. Нещо като търсене на идентичност, вероятно поради факта, че вече живея далеч от тях, че не се виждаме често, че животът бавно, но сигурно отминава. Майка ми ми разкри детайли преди и след сватбата им, непознати, неочаквани и шокиращи. Нейната история се оказа история на много тъжна изплакана любов, и ме помоли да я разкажа в роман. Въпреки че произлизам от света на буквите и думите, завършила съм френски филолигия в България, плюс приложна лингвистика във Франция, до този момент никога в моя живот не беше ставало въпрос за писане. Не си обяснявам как и защо точно тогава майка ми ме помоли да пиша книга. Има в живота събития, които просто се случват, за които привидно не сме имали съзнание дори. А може би у една майка има винаги спящ инстинкт. Това все още е загадка за мен. И започнах да пиша. Веднага. Няколко часа, после дни. Неусетни. Увличащи. И стигнах до описание, не може без него, когато се описват реално и без морални зъдръжки чувства, на интимни сцени. И блокирах. Ни напред, ни назад. Гризях химикала, първите ми страници бяха на хартия, гледах през прозореца, пак гризях химикала, не и не. Установих, че е абсурдно за мен, и мисля че е абсурдно по принцип за всяко дете да си представя интимния живот на родителите си, както и обратно, знам го вече от опит, абсурдно е един родител да си представя сексуалния живот на децата си. Самата мисъл да упорстваме в представи за това за мен само по себе си се доближава до някаква форма на инцест... Така приключих с писането. Известно време. Няколка месеца. До деня, когато се появи в световен мащаб серия от статии в медиите за варварски наказания при прелюбодействие, заподозрение дори за прелюбодействие, накакзания при хомосексуална любов, осакатяване на жени, за да не изпитват сексуално удоволствие, за жени обезобразени и ослепени с киселини затова, че са поискали да напуснат мъжете си, и всички тези съдби дълбоко ме развълнуваха. Също така, като емигрант (България-Франция), и след това frontalière, тоест работеща зад граница (Франция-Швейцария), винаги съм била силно впечатлена от разликата в манталитета на хората на тези три държави, от това как един и същи факт, събитие, могат да се интерпретират по различен начин и в зависимост от държавата, да доведат до човешки драми дори, за което си водех съзнателно бележки. Кое обуславя характера и поведението ни - генното или социално наследсво? Също, съдбата ни ограничена предопределеност ли е или безгранична свобода на наш личен избор? И кое от двете при човека е илюзия? “мастилото” беше вече безвързватно разляло сладка отрова във вените ми и реших да напиша на географски, исторически и културeн фон на Франция, Швейцария и България, в допълнение на фона и на други държави от различни континенти, преплетени с живота на изоставено дете от баща си, истории, които да дават абсолютно право на всяка любов, чрез забранените, да защитават изобщо любовта като единствено човешко чувство, което когато изчезне, настъпва адът.
- Действието се развива през 2013, 2014 година. Защо тогава именно?
- Търсех декор от историческо значение в развитието на дадено общество. FATCA* в Швейцария се оказа точно това, което търсех. В продължение на години, и все още, в банковите среди, и не само, се говореше само и изключително за FATCA, нейните последици специфично за швейцарските финансови пазари и съответно за хората, живеещи там.
- Имате ли особени ритуали, място или състояние на духа, когато пишете?
- Не. Главата си остава на едно и също място, където и да се намирам. Всеки момент, който се оказваше свободен, се превръщаше в ритуал. 90 процента от книгата са писани в автобусите, трамваите, влаковете. Като работеща жена, майка на близнаци, съпруга, нямах почти никакво свободно време. Единственото време, когато никой нищо не изискваше от мен беше докато пътувах за и от работа /четири часа на ден, четири пъти седмично/ и това бяха за съжаление единствените творчески моменти. Имаше и други моменти, когато съм писала, вкъщи например макар и рядко, но с много угризения на съвестта, защото знам, че от другата страна на стената семейството ми очаква да споделям моменти с тях, а аз бях обсебена от писане. И тогава разбрах от какво значение е мотивацията. Когато искате да постигнете една цел, не съществуват граници, които могат да ви попречат да не я постигнете, стига да сте убедени в ползата от това, което правите... Но, да има в частност неща, явления или ситуации, предмети, които ми влияят вдъхновяващо - светлината в най-голяма степен, топлината, музиката. Имам си любими песни с дълбоко съдържателни за мен текстове, които винаги пускам, ако текстът, който трябва да пиша е любовен.
- Ако имахте възможност за ритуал, какъв би бил той?
- Винаги съм си мечтала и представяла тиха, окъпана в светлина бяла стая, почти прозрачна, с много светлина, бели полуляващи се от топъл полъх пердета, независимо къде, само да е много далеч от всякакво човешко присъствие и отвъд нея да се ширее безграничен хоризонт. Всъщност винаги съм се притеснявяла от присъствието на близките ми, най-вече децата или съпругът ми, защото винаги очаквам някой от тях да поиска нещо от мен, дори внимание, а аз точно в този момент да не мога заради дейност, която те считат за маловажна и излишна, и в същото време, отнемаща огромно време. Имам голям проблем с угризенията на съвестта и емпатията. Обожавам да съм сама, но ненавиждам самотата. Важно за мен е да знам, че в живота не съм сама, че има хора, които са неразривна част от мен, както и аз от тях.
- Съжалявате ли за това време, което не сте отделили за семейството си? Не се ли страхувате, че децата ви един ден ще ви упрекнат, че не сте били отдадена изцяло на тях?
- Не, не съжалявам. В живота няма само деца или само работа или само семейство. Животът е съвкупност от всичко това, плюс още хиляди други неща като хобитата, като спорта или приятелите, които в различни моменти са приоритетни или не. Ако не се бях отдала така всеотдайно на писането, децата ми нямаше да имат майката, която имат в момента, аз нямаше да съм това, което съм и това едва ли сега щеше да им харесва. Много важно е да правите в живота това, което ви носи удовлетворение. В противен случай смятам, че той е лишен от интерес. Имала съм десетки заплахи от съпруга ми за раздяла, развод, предупреждения и какво ли не поради “духовното ми отсъствие” от вкъщи. Имало е моменти, когато думи като “един ден ще съжаляваш бъди сигурна, децата няма да ти го простят, или това време никога няма да можеш да си го върнеш” са ме жегвали точно там, където най-много боли, но никога не съм изоставяла целта си. Разбира се, когато преценя, че съм прекалила, семейството се превръща в приоритет. И тъй като винаги съм следила основните ми домашни задължения никога да не са занемарени, това омаловажаваше упреците.
- Налагате ли си квоти? Брой страници на ден например?
- Нямах възможност за мисля за квоти. Както казах, писала съм или в градския транспорт или вечер късно след работа или много рано през нощта преди работа. Използвах всеки свободен момент от деня или нощта, за да го посветя на книгата, писане или документиране. Използвах задръстванията например или чакането на опашка за каквото и да е в ежедневието. Докато хората около мен се ядосваха аз си казвах, че това е прекрасен момент да еволюирам по някакъв начин и започвах или да обмислям сцени по сюжета или да се документирам в интернет. Мотото ми беше “Прави нещо, каквото и да, е само времето ти да не е загубено по отношение на това, което си започнала”. Не знам от много много отдавна какво е да се скучае. Понякога тайно си мечтая за това.
- Какво е отношението ви към четенето. Как четете? Бързо? Бавно?
- Много бавно. Изключително бавно. Дори ме е срам да кажа - една книга за по-малко от две, три седмици не мога да прочитам. Но затова пък мога да я рецитерам цялата след прочит. Постоянно се връщам назад, препрочитам, пре препрочитам, пре пре препрочитам, записвам, отбелязвам и какво ли не.
- Имате ли любими автори?
- Почти всички, които съм чела докрай са ми любими. Изпитвам единствено към Пруст особено страхопочитание. Само той е способен да напише две изречения в една страница с много съюзи и подчинени изречения за време, място, начин..., така че да има и смисъл и интерес между думите и едновременно музика и ритъм в тях. И съм изключително щастлива, че точно него мога да чета в оригинал. В същото време имам угризения на съвестта, когато говоря за литературни заслуги, защото съществуват безброй много талантливи писатели, които изобщо не познавам.
- Завиждате ли на някои писатели?
- На всички, които имат време да пишат.
- Какво мислите за електронните книги?
- Ненавиждам.
- В “НИМФЕЯ” има много смели еротични сцени, без това да категоризира книгата като еротична. Лесно ли се пишат еротични сцена?
- В началото не ми беше никак лесно да описвам сексуални сцени. Стоях с часове над тях. Наложи се да се пречупя, да ги комбинирам и експлоатирам по различен начин. Но непрекъснато си казвах “Дано баща ми никога не попадне на тях. Никога повече няма да ме гледа със същите очи.” Ние оставаме за родителите си малки деца. Освен това, въпреки че всички ние сме хидонисти, по отношение на жените продължаваме да живеем според модела на “непорочното зачатие на Дева Мария”, модел от 2000 години вече... Сигурна съм, че ако бях мъж писател, отношението на баща ми към еротичните сцени щеше да е много различно. J J J
* FATCA
Foreign Account Tax Compliance Act
Данъчният закон за чуждестранните сметки (FATCA), приет от Конгреса на САЩ, е в сила от 1.07.2014 г. Неговата цел е да установява, възпира и възпрепятства случаите на избягване на плащането на данъци от американски граждани или жители, които пряко или непряко инвестират извън Съединените американски щати чрез чуждестранни финансови институции.